ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
Jul 31, 2007, 10:41 AM

корона 

  Poetry
543 0 3
самичък по наклон болезнен
корона слагам на главата ти
жестокостта остава спомен
намазана с горчив татул
измамата
отнася образ свят и мил

спомни си само хубавото
не ровичкай
челата набраздени пак допри
защото силата бе в общото
превърнахме се в живи рани
съсиреците от солта измий

проклятие
отрова
всеотдайност
отдавна ти така го пожела
и ти сама си
с гордата си мъка
но нищо от това
но нищо
от
това

себичност
Богому угодна
горда за украси
финес от бръчки
някои от усмивки
временни
като заносен плюш
отвяват нуждата
и навика
последните причини
заради които
бяхме вечно
повече от вечно
един
със
за
или пък
до
а може би
във
друг







на П.



© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??