Jul 31, 2007, 10:41 AM

корона

  Poetry
686 0 3
самичък по наклон болезнен
корона слагам на главата ти
жестокостта остава спомен
намазана с горчив татул
измамата
отнася образ свят и мил

спомни си само хубавото
не ровичкай
челата набраздени пак допри
защото силата бе в общото
превърнахме се в живи рани
съсиреците от солта измий

проклятие
отрова
всеотдайност
отдавна ти така го пожела
и ти сама си
с гордата си мъка
но нищо от това
но нищо
от
това

себичност
Богому угодна
горда за украси
финес от бръчки
някои от усмивки
временни
като заносен плюш
отвяват нуждата
и навика
последните причини
заради които
бяхме вечно
повече от вечно
един
със
за
или пък
до
а може би
във
друг







на П.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...