корона
корона слагам на главата ти
жестокостта остава спомен
намазана с горчив татул
измамата
отнася образ свят и мил
спомни си само хубавото
не ровичкай
челата набраздени пак допри
защото силата бе в общото
превърнахме се в живи рани
съсиреците от солта измий
проклятие
отрова
всеотдайност
отдавна ти така го пожела
и ти сама си
с гордата си мъка
но нищо от това
но нищо
от
това
себичност
Богому угодна
горда за украси
финес от бръчки
някои от усмивки
временни
като заносен плюш
отвяват нуждата
и навика
последните причини
заради които
бяхме вечно
повече от вечно
един
със
за
или пък
до
а може би
във
друг
на П.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
