31.07.2007 г., 10:41

корона

687 0 3
самичък по наклон болезнен
корона слагам на главата ти
жестокостта остава спомен
намазана с горчив татул
измамата
отнася образ свят и мил

спомни си само хубавото
не ровичкай
челата набраздени пак допри
защото силата бе в общото
превърнахме се в живи рани
съсиреците от солта измий

проклятие
отрова
всеотдайност
отдавна ти така го пожела
и ти сама си
с гордата си мъка
но нищо от това
но нищо
от
това

себичност
Богому угодна
горда за украси
финес от бръчки
някои от усмивки
временни
като заносен плюш
отвяват нуждата
и навика
последните причини
заради които
бяхме вечно
повече от вечно
един
със
за
или пък
до
а може би
във
друг







на П.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...