27 nov 2006, 15:27

кошмар

  Poesía
805 0 6
Кошмар





желязо

до болка

трудно

особено

знам

хлъзгави вълни

сърфистка

скиор по тревата

хокей на локви

землена топка

продаден спорт

поквара

без мяра

нечистотия

до шия

политика

от клики

клане на корем

клюки

суета

средновековен

експлоататорски ярем

загнила

буржоазна

смрад

някога

днес

и сега




ЧАР........с отворени очи......27.11.06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, мерси, но кумец, не съм си представял,че може да ти дойде на ума,че не зная рода на смрадта каква е!Чак ми стана интересно?
    За по ясно ще го обърна.
    А дребноемоционалния да напусне......никой не го е канил!
    Казвам го с емоция!
  • Трудна реалност, тъжна картина
    виждаш Чар ...с отворени очи
    (да беше само кошмар, да беше ...)

    Поздрав и усмивка.
  • Красотата ще спаси света
  • Чар, не приемай недоброжелателната критика навътре, което не е критика към написаното, както виждам, а към теб самиия Просто това, което си представил сега по-трудно може да се приеме ... тук няма експерти
    Поздрав!
  • Пак за размисъл...

    "експлоататорски ярем
    средновековен"
    мисля че е така, Румене

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...