27 нояб. 2006 г., 15:27

кошмар

812 0 6
Кошмар





желязо

до болка

трудно

особено

знам

хлъзгави вълни

сърфистка

скиор по тревата

хокей на локви

землена топка

продаден спорт

поквара

без мяра

нечистотия

до шия

политика

от клики

клане на корем

клюки

суета

средновековен

експлоататорски ярем

загнила

буржоазна

смрад

някога

днес

и сега




ЧАР........с отворени очи......27.11.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, мерси, но кумец, не съм си представял,че може да ти дойде на ума,че не зная рода на смрадта каква е!Чак ми стана интересно?
    За по ясно ще го обърна.
    А дребноемоционалния да напусне......никой не го е канил!
    Казвам го с емоция!
  • Трудна реалност, тъжна картина
    виждаш Чар ...с отворени очи
    (да беше само кошмар, да беше ...)

    Поздрав и усмивка.
  • Красотата ще спаси света
  • Чар, не приемай недоброжелателната критика навътре, което не е критика към написаното, както виждам, а към теб самиия Просто това, което си представил сега по-трудно може да се приеме ... тук няма експерти
    Поздрав!
  • Пак за размисъл...

    "експлоататорски ярем
    средновековен"
    мисля че е така, Румене

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...