Nov 27, 2006, 3:27 PM

кошмар

  Poetry
803 0 6
Кошмар





желязо

до болка

трудно

особено

знам

хлъзгави вълни

сърфистка

скиор по тревата

хокей на локви

землена топка

продаден спорт

поквара

без мяра

нечистотия

до шия

политика

от клики

клане на корем

клюки

суета

средновековен

експлоататорски ярем

загнила

буржоазна

смрад

някога

днес

и сега




ЧАР........с отворени очи......27.11.06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, мерси, но кумец, не съм си представял,че може да ти дойде на ума,че не зная рода на смрадта каква е!Чак ми стана интересно?
    За по ясно ще го обърна.
    А дребноемоционалния да напусне......никой не го е канил!
    Казвам го с емоция!
  • Трудна реалност, тъжна картина
    виждаш Чар ...с отворени очи
    (да беше само кошмар, да беше ...)

    Поздрав и усмивка.
  • Красотата ще спаси света
  • Чар, не приемай недоброжелателната критика навътре, което не е критика към написаното, както виждам, а към теб самиия Просто това, което си представил сега по-трудно може да се приеме ... тук няма експерти
    Поздрав!
  • Пак за размисъл...

    "експлоататорски ярем
    средновековен"
    мисля че е така, Румене

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...