4 nov 2017, 12:44  

Край огнището

  Poesía
769 0 0

С чаша червено вино в ръка тя

стои. Изведнъж в 
тишината на уютния и дом, дочу 
някой да почуква на входната врата, 
тя стана и тръгна пръсти, за
да не събуди сина си. Ръка на 
дръжката тя положи и поглед
 навън тя показа, ала никой не видя. 
Затвори я, но отново се почука,

но тя нищо не чу. После 
пак се чу почукване на вратата, тя стана,

остави чашата с червено вино на масата,

към вратата тихо приближи се,
отново с нежната си ръка дръжката тя

докосна и отвори, но никой не видя. След малко отново се чу почукване, този път Любов не

издържа, стана отваря

и казва, че ако още... прекъсва я, когато тя извръща поглед, забелязва блясък в очите му

и тя влюби се от пръв поглед. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...