4 nov 2017, 12:44  

Край огнището

  Poesía
766 0 0

С чаша червено вино в ръка тя

стои. Изведнъж в 
тишината на уютния и дом, дочу 
някой да почуква на входната врата, 
тя стана и тръгна пръсти, за
да не събуди сина си. Ръка на 
дръжката тя положи и поглед
 навън тя показа, ала никой не видя. 
Затвори я, но отново се почука,

но тя нищо не чу. После 
пак се чу почукване на вратата, тя стана,

остави чашата с червено вино на масата,

към вратата тихо приближи се,
отново с нежната си ръка дръжката тя

докосна и отвори, но никой не видя. След малко отново се чу почукване, този път Любов не

издържа, стана отваря

и казва, че ако още... прекъсва я, когато тя извръща поглед, забелязва блясък в очите му

и тя влюби се от пръв поглед. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...