4 нояб. 2017 г., 12:44  

Край огнището

761 0 0

С чаша червено вино в ръка тя

стои. Изведнъж в 
тишината на уютния и дом, дочу 
някой да почуква на входната врата, 
тя стана и тръгна пръсти, за
да не събуди сина си. Ръка на 
дръжката тя положи и поглед
 навън тя показа, ала никой не видя. 
Затвори я, но отново се почука,

но тя нищо не чу. После 
пак се чу почукване на вратата, тя стана,

остави чашата с червено вино на масата,

към вратата тихо приближи се,
отново с нежната си ръка дръжката тя

докосна и отвори, но никой не видя. След малко отново се чу почукване, този път Любов не

издържа, стана отваря

и казва, че ако още... прекъсва я, когато тя извръща поглед, забелязва блясък в очите му

и тя влюби се от пръв поглед. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...