Nov 4, 2017, 12:44 PM  

Край огнището

  Poetry
759 0 0

С чаша червено вино в ръка тя

стои. Изведнъж в 
тишината на уютния и дом, дочу 
някой да почуква на входната врата, 
тя стана и тръгна пръсти, за
да не събуди сина си. Ръка на 
дръжката тя положи и поглед
 навън тя показа, ала никой не видя. 
Затвори я, но отново се почука,

но тя нищо не чу. После 
пак се чу почукване на вратата, тя стана,

остави чашата с червено вино на масата,

към вратата тихо приближи се,
отново с нежната си ръка дръжката тя

докосна и отвори, но никой не видя. След малко отново се чу почукване, този път Любов не

издържа, стана отваря

и казва, че ако още... прекъсва я, когато тя извръща поглед, забелязва блясък в очите му

и тя влюби се от пръв поглед. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...