8 dic 2020, 19:35

Красиво е!

  Poesía
641 4 7

Красиво е да видиш как бездомен,

разделя с ближен своята вечеря.

На болния другар, самият болен

подава рамо, болката споделя.

 

Красиво е секундно да напуснеш

сигурността уютна в топлият си дом.

Студът отвън, студени мисли шушне,

но тичаш към нуждаещия мълчешком.

 

Красиво е да го загърнеш с думи

и със любимата ти топла дреха.

Дори да си последния безумен

в сърцето тупка ласкава утеха.

 

Красиво е да шепне малко зрънце

между леда корав и вятър силен.

За миг угасва повика му слънчев,

ледът се стапя, нов Живот извира!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за топлината и истинската обич, с която ме обгръщаш с всяка твоя думичка! За мен също е неизговорима радост да се докосна до творчеството ти, скъпа Руми!
  • Без съмнение, всичко което си описала тук, Мария, наистина е красиво, но начинът по който ти си го поднесла е наслада. Радвам се, че имам възможност да чета стиховете на един толкова истински и душевно богат човек, какъвто си ти! Сърдечно те поздравявам!
  • Благодаря за топлите думи, Кети!
  • Колко топлота и човещина има тук!!!!
  • Благодаря за топлите думи към скромното ми стихотворение, Албена! Присъствието ти на страничката ми много ме радва! Бог да те благослови!

    Благодаря за прочита, Георги! Добър въпрос! Радостта от споделянето на храната, с човек в нужда, носи много по-трайно удовлетворение. Особено, ако това е доброволен, спонтанен и напълно осъзнат жест. Въпрос на личен избор и отношение в сърцето.
    Стихотворението написах вдъхновена и докосната от примера на хора, които познавам.
    Живеем в особено драматично време. Време, в което обстоятелствата се стремят да ни принудят засилено да насочим всички усилия, за да се съхраним. Така се създава опасност да пропуснем,че човекът до нас също има нужда от помощ.
    Още веднъж благодаря, че поспря и прочете!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...