Красиво е!
Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен
подава рамо, болката споделя.
Красиво е секундно да напуснеш
сигурността уютна в топлият си дом.
Студът отвън, студени мисли шушне,
но тичаш към нуждаещия мълчешком.
Красиво е да го загърнеш с думи
и със любимата ти топла дреха.
Дори да си последния безумен
в сърцето тупка ласкава утеха.
Красиво е да шепне малко зрънце
между леда корав и вятър силен.
За миг угасва повика му слънчев,
ледът се стапя, нов Живот извира!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
