8 дек. 2020 г., 19:35

Красиво е!

644 4 7

Красиво е да видиш как бездомен,

разделя с ближен своята вечеря.

На болния другар, самият болен

подава рамо, болката споделя.

 

Красиво е секундно да напуснеш

сигурността уютна в топлият си дом.

Студът отвън, студени мисли шушне,

но тичаш към нуждаещия мълчешком.

 

Красиво е да го загърнеш с думи

и със любимата ти топла дреха.

Дори да си последния безумен

в сърцето тупка ласкава утеха.

 

Красиво е да шепне малко зрънце

между леда корав и вятър силен.

За миг угасва повика му слънчев,

ледът се стапя, нов Живот извира!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за топлината и истинската обич, с която ме обгръщаш с всяка твоя думичка! За мен също е неизговорима радост да се докосна до творчеството ти, скъпа Руми!
  • Без съмнение, всичко което си описала тук, Мария, наистина е красиво, но начинът по който ти си го поднесла е наслада. Радвам се, че имам възможност да чета стиховете на един толкова истински и душевно богат човек, какъвто си ти! Сърдечно те поздравявам!
  • Благодаря за топлите думи, Кети!
  • Колко топлота и човещина има тук!!!!
  • Благодаря за топлите думи към скромното ми стихотворение, Албена! Присъствието ти на страничката ми много ме радва! Бог да те благослови!

    Благодаря за прочита, Георги! Добър въпрос! Радостта от споделянето на храната, с човек в нужда, носи много по-трайно удовлетворение. Особено, ако това е доброволен, спонтанен и напълно осъзнат жест. Въпрос на личен избор и отношение в сърцето.
    Стихотворението написах вдъхновена и докосната от примера на хора, които познавам.
    Живеем в особено драматично време. Време, в което обстоятелствата се стремят да ни принудят засилено да насочим всички усилия, за да се съхраним. Така се създава опасност да пропуснем,че човекът до нас също има нужда от помощ.
    Още веднъж благодаря, че поспря и прочете!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...