Красиво е!
Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен
подава рамо, болката споделя.
Красиво е секундно да напуснеш
сигурността уютна в топлият си дом.
Студът отвън, студени мисли шушне,
но тичаш към нуждаещия мълчешком.
Красиво е да го загърнеш с думи
и със любимата ти топла дреха.
Дори да си последния безумен
в сърцето тупка ласкава утеха.
Красиво е да шепне малко зрънце
между леда корав и вятър силен.
За миг угасва повика му слънчев,
ледът се стапя, нов Живот извира!
© Мария All rights reserved.
