Dec 8, 2020, 7:35 PM

Красиво е!

  Poetry
639 4 7

Красиво е да видиш как бездомен,

разделя с ближен своята вечеря.

На болния другар, самият болен

подава рамо, болката споделя.

 

Красиво е секундно да напуснеш

сигурността уютна в топлият си дом.

Студът отвън, студени мисли шушне,

но тичаш към нуждаещия мълчешком.

 

Красиво е да го загърнеш с думи

и със любимата ти топла дреха.

Дори да си последния безумен

в сърцето тупка ласкава утеха.

 

Красиво е да шепне малко зрънце

между леда корав и вятър силен.

За миг угасва повика му слънчев,

ледът се стапя, нов Живот извира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за топлината и истинската обич, с която ме обгръщаш с всяка твоя думичка! За мен също е неизговорима радост да се докосна до творчеството ти, скъпа Руми!
  • Без съмнение, всичко което си описала тук, Мария, наистина е красиво, но начинът по който ти си го поднесла е наслада. Радвам се, че имам възможност да чета стиховете на един толкова истински и душевно богат човек, какъвто си ти! Сърдечно те поздравявам!
  • Благодаря за топлите думи, Кети!
  • Колко топлота и човещина има тук!!!!
  • Благодаря за топлите думи към скромното ми стихотворение, Албена! Присъствието ти на страничката ми много ме радва! Бог да те благослови!

    Благодаря за прочита, Георги! Добър въпрос! Радостта от споделянето на храната, с човек в нужда, носи много по-трайно удовлетворение. Особено, ако това е доброволен, спонтанен и напълно осъзнат жест. Въпрос на личен избор и отношение в сърцето.
    Стихотворението написах вдъхновена и докосната от примера на хора, които познавам.
    Живеем в особено драматично време. Време, в което обстоятелствата се стремят да ни принудят засилено да насочим всички усилия, за да се съхраним. Така се създава опасност да пропуснем,че човекът до нас също има нужда от помощ.
    Още веднъж благодаря, че поспря и прочете!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...