19 dic 2006, 13:14

Края на любовта

  Poesía
893 0 2

Две души,
две сърца,
аз и ти
в нощта.
Погледи скришни
и скрити мечти,
две съдби различни
и няколко сълзи.
Думи неизречени,
непротегнати ръце,
на мъка обречени,
разделени на две.
И неутешима тъга,
тихи стенания в нощта,
навсякъде самота
това е...
края на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих за тъжен край...
    Поздрав!
  • Много хубаво. Само една забележка - не се казва "неопишима", а "неописуема".С "неописуема" обаче римата се губи...Може би е добре "неутешима". Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...