Dec 19, 2006, 1:14 PM

Края на любовта

  Poetry
895 0 2

Две души,
две сърца,
аз и ти
в нощта.
Погледи скришни
и скрити мечти,
две съдби различни
и няколко сълзи.
Думи неизречени,
непротегнати ръце,
на мъка обречени,
разделени на две.
И неутешима тъга,
тихи стенания в нощта,
навсякъде самота
това е...
края на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих за тъжен край...
    Поздрав!
  • Много хубаво. Само една забележка - не се казва "неопишима", а "неописуема".С "неописуема" обаче римата се губи...Може би е добре "неутешима". Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...