2 dic 2024, 15:34

Краят на циганското лято

  Poesía
299 0 1

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО

 

Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.

Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.

Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.

И по неговите дири хлътнах в жълтите треви.

През полето с три каруци тръгна старият катун.

 

Сурна вятърът папуци в неприбрания ластун.

Слънчицето тъй не грейна, и над крайните къщя

черна гарга – ненадейна, върху бряста запищя.

Връз небето полегато облак сив Луната скри.

Просто циганското лято днес потъна вдън гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива, естествена, реалистична и живописна пейзажна поезия за чудо и приказ! Човек може да се шмугне в нея и да диша, докато стане естествен като природата, която Бог е създал толкова красива, защото обича човека.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....