Краят на циганското лято
КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви.
През полето с три каруци тръгна старият катун.
Сурна вятърът папуци в неприбрания ластун.
Слънчицето тъй не грейна, и над крайните къщя
черна гарга – ненадейна, върху бряста запищя.
Връз небето полегато облак сив Луната скри.
Просто циганското лято днес потъна вдън гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
