Краят на циганското лято

Dec 2, 2024, 3:34 PM

Poetry

96 0 1

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО

Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.

Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.

Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.

И по неговите дири хлътнах в жълтите треви.

През полето с три каруци тръгна старият катун.

Сурна вятърът папуци в неприбрания ластун.

Слънчицето тъй не грейна, и над крайните къщя

черна гарга – ненадейна, върху бряста запищя.

Връз небето полегато облак сив Луната скри.

Просто циганското лято днес потъна вдън гори.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-12-03T05:35:16+02:00

Красива, естествена, реалистична и живописна пейзажна поезия за чудо и приказ! Човек може да се шмугне в нея и да диша, докато стане естествен като природата, която Бог е създал толкова красива, защото обича човека.