Краят на циганското лято

Poetry

295 0 1

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО

Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.

Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.

Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.

И по неговите дири хлътнах в жълтите треви.

През полето с три каруци тръгна старият катун.

Сурна вятърът папуци в неприбрания ластун.

Слънчицето тъй не грейна, и над крайните къщя

черна гарга – ненадейна, върху бряста запищя.

Връз небето полегато облак сив Луната скри.

Просто циганското лято днес потъна вдън гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Красива, естествена, реалистична и живописна пейзажна поезия за чудо и приказ! Човек може да се шмугне в нея и да диша, докато стане естествен като природата, която Бог е създал толкова красива, защото обича човека.

2024-12-03T05:35:16+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0