Краят на циганското лято

2 дек. 2024 г., 15:34

Поэзия

98 0 1

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО

Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.

Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.

Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.

И по неговите дири хлътнах в жълтите треви.

През полето с три каруци тръгна старият катун.

Сурна вятърът папуци в неприбрания ластун.

Слънчицето тъй не грейна, и над крайните къщя

черна гарга – ненадейна, върху бряста запищя.

Връз небето полегато облак сив Луната скри.

Просто циганското лято днес потъна вдън гори.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-12-03T05:35:16+02:00

Красива, естествена, реалистична и живописна пейзажна поезия за чудо и приказ! Човек може да се шмугне в нея и да диша, докато стане естествен като природата, която Бог е създал толкова красива, защото обича човека.