2 дек. 2024 г., 15:34

Краят на циганското лято

294 0 1

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО

 

Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.

Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.

Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.

И по неговите дири хлътнах в жълтите треви.

През полето с три каруци тръгна старият катун.

 

Сурна вятърът папуци в неприбрания ластун.

Слънчицето тъй не грейна, и над крайните къщя

черна гарга – ненадейна, върху бряста запищя.

Връз небето полегато облак сив Луната скри.

Просто циганското лято днес потъна вдън гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива, естествена, реалистична и живописна пейзажна поезия за чудо и приказ! Човек може да се шмугне в нея и да диша, докато стане естествен като природата, която Бог е създал толкова красива, защото обича човека.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...