14 jun 2006, 10:16

Крила

1.4K 0 4

КРИЛА

Събуждам се след дълъг сън,

с крила дарен за нов живот.

Назад остана в тъмнина

кошмарът и едно лице...

Опитвам се да полетя

далеч от всичко онова,

което толкоз дни във мен

горя и даже още тлей...

Напред аз виждам светлина -

просторът ясен ме зове

и в него, знам, ще срещна аз

девойка с моите крила...

Със нея двама за ръка

сред смях ефирен ще летим

към най-далечните звезди,

невиждани в мечти дори.

Ще вием с птиците гнезда,

с орлите ще живеем ний –

далеч от фалш и суета,

до гроб със песен на уста...

И даже вятърът да вей,

във плам и мрак да ни люлей –

със нея щом сме двама ний

не ще ни стресне нищо, знам!...

16.01.1986г.

Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...