14 jun 2006, 10:16

Крила 

  Poesía » De amor
1166 0 4

КРИЛА

Събуждам се след дълъг сън,

с крила дарен за нов живот.

Назад остана в тъмнина

кошмарът и едно лице...

Опитвам се да полетя

далеч от всичко онова,

което толкоз дни във мен

горя и даже още тлей...

Напред аз виждам светлина -

просторът ясен ме зове

и в него, знам, ще срещна аз

девойка с моите крила...

Със нея двама за ръка

сред смях ефирен ще летим

към най-далечните звезди,

невиждани в мечти дори.

Ще вием с птиците гнезда,

с орлите ще живеем ний –

далеч от фалш и суета,

до гроб със песен на уста...

И даже вятърът да вей,

във плам и мрак да ни люлей –

със нея щом сме двама ний

не ще ни стресне нищо, знам!...

16.01.1986г.

Свищов

© Калин Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??