Крила
КРИЛА
Събуждам се след дълъг сън,
с крила дарен за нов живот.
Назад остана в тъмнина
кошмарът и едно лице...
Опитвам се да полетя
далеч от всичко онова,
което толкоз дни във мен
горя и даже още тлей...
Напред аз виждам светлина -
просторът ясен ме зове
и в него, знам, ще срещна аз
девойка с моите крила...
Със нея двама за ръка
сред смях ефирен ще летим
към най-далечните звезди,
невиждани в мечти дори.
Ще вием с птиците гнезда,
с орлите ще живеем ний –
далеч от фалш и суета,
до гроб със песен на уста...
И даже вятърът да вей,
във плам и мрак да ни люлей –
със нея щом сме двама ний
не ще ни стресне нищо, знам!...
16.01.1986г.
Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Найденов Всички права запазени
