Jun 14, 2006, 10:16 AM

Крила

  Poetry » Love
1.4K 0 4

КРИЛА

Събуждам се след дълъг сън,

с крила дарен за нов живот.

Назад остана в тъмнина

кошмарът и едно лице...

Опитвам се да полетя

далеч от всичко онова,

което толкоз дни във мен

горя и даже още тлей...

Напред аз виждам светлина -

просторът ясен ме зове

и в него, знам, ще срещна аз

девойка с моите крила...

Със нея двама за ръка

сред смях ефирен ще летим

към най-далечните звезди,

невиждани в мечти дори.

Ще вием с птиците гнезда,

с орлите ще живеем ний –

далеч от фалш и суета,

до гроб със песен на уста...

И даже вятърът да вей,

във плам и мрак да ни люлей –

със нея щом сме двама ний

не ще ни стресне нищо, знам!...

16.01.1986г.

Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...