Крила
КРИЛА
Събуждам се след дълъг сън,
с крила дарен за нов живот.
Назад остана в тъмнина
кошмарът и едно лице...
Опитвам се да полетя
далеч от всичко онова,
което толкоз дни във мен
горя и даже още тлей...
Напред аз виждам светлина -
просторът ясен ме зове
и в него, знам, ще срещна аз
девойка с моите крила...
Със нея двама за ръка
сред смях ефирен ще летим
към най-далечните звезди,
невиждани в мечти дори.
Ще вием с птиците гнезда,
с орлите ще живеем ний –
далеч от фалш и суета,
до гроб със песен на уста...
И даже вятърът да вей,
във плам и мрак да ни люлей –
със нея щом сме двама ний
не ще ни стресне нищо, знам!...
16.01.1986г.
Свищов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калин Найденов Все права защищены
