4 dic 2025, 11:08  

Криле

  Poesía
68 1 1

Прекалено съм

далеч от реалността,

но все пак живея

живот смислен

и винаги съм имала смелостта

за другите първо да мисля.

Да се късам на части,

да раздавам и каквото нямам

и чувствата ми да са подвластни

на дългожадуваната промяна.

И все още успявам да вярвам

и вярвам за себе си и

за другите хора

и успявам да не чувствам

досада в това, което правя

и да не чувствам, когато

се надявам и вярвам, умора.

Успявам да обичам

без любовта си да стискам,

дори и отсрещния такава към

мен да няма и го правя

без нищо да искам

в замяна.

Да гледам през призмата

на всеки

и за чувствата на всеки

да се грижа

и да намирам винаги

пътища преки

към сърцето на ближния.

И мога болката си да

превръщам в сила

и да редя своята пътека

сам самичка

без да имам нужда

от ничия закрила

и успявам със счупени криле

да летя като птичка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даяна Илиева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...