Криле

Прекалено съм

далеч от реалността,

но все пак живея

живот смислен

и винаги съм имала смелостта

за другите първо да мисля.

Да се късам на части,

да раздавам и каквото нямам

и чувствата ми да са подвластни

на дългожадуваната промяна.

И все още успявам да вярвам

и вярвам за себе си и

за другите хора

и успявам да не чувствам

досада в това, което правя

и да не чувствам, когато

се надявам и вярвам, умора.

Успявам да обичам

без любовта си да стискам,

дори и отсрещния такава към

мен да няма и го правя

без нищо да искам

в замяна.

Да гледам през призмата

на всеки

и за чувствата на всеки

да се грижа

и да намирам винаги

пътища преки

към сърцето на ближния.

И мога болката си да

превръщам в сила

и да редя своята пътека

сам самичка

без да имам нужда

от ничия закрила

и успявам със счупени криле

да летя като птичка.