4 дек. 2025 г., 11:08  

Криле

67 1 1

Прекалено съм

далеч от реалността,

но все пак живея

живот смислен

и винаги съм имала смелостта

за другите първо да мисля.

Да се късам на части,

да раздавам и каквото нямам

и чувствата ми да са подвластни

на дългожадуваната промяна.

И все още успявам да вярвам

и вярвам за себе си и

за другите хора

и успявам да не чувствам

досада в това, което правя

и да не чувствам, когато

се надявам и вярвам, умора.

Успявам да обичам

без любовта си да стискам,

дори и отсрещния такава към

мен да няма и го правя

без нищо да искам

в замяна.

Да гледам през призмата

на всеки

и за чувствата на всеки

да се грижа

и да намирам винаги

пътища преки

към сърцето на ближния.

И мога болката си да

превръщам в сила

и да редя своята пътека

сам самичка

без да имам нужда

от ничия закрила

и успявам със счупени криле

да летя като птичка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Илиева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....