4.12.2025 г., 11:08  

Криле

65 1 1

Прекалено съм

далеч от реалността,

но все пак живея

живот смислен

и винаги съм имала смелостта

за другите първо да мисля.

Да се късам на части,

да раздавам и каквото нямам

и чувствата ми да са подвластни

на дългожадуваната промяна.

И все още успявам да вярвам

и вярвам за себе си и

за другите хора

и успявам да не чувствам

досада в това, което правя

и да не чувствам, когато

се надявам и вярвам, умора.

Успявам да обичам

без любовта си да стискам,

дори и отсрещния такава към

мен да няма и го правя

без нищо да искам

в замяна.

Да гледам през призмата

на всеки

и за чувствата на всеки

да се грижа

и да намирам винаги

пътища преки

към сърцето на ближния.

И мога болката си да

превръщам в сила

и да редя своята пътека

сам самичка

без да имам нужда

от ничия закрила

и успявам със счупени криле

да летя като птичка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Илиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...