ВяраНиколова (Вяра Николова) ВяраНиколова (Вяра Николова)
3 44
16 sept 2020, 12:06

Крясъка на лятото

  Poesía
1.1K 2 4

Не ми отнемай слънцето на лятото,

нито на щурците песните,

синята мъгла в очите ми

след мъжки скок във времето,

надскочил думи неизречени.

Не ми отнемай вкуса на медна пита

и жаждата след тежка сладост

под сянката на старата черница

и сълзите с навлязъл спомен

за нежност от гореща младост.

Не ми отнемай крясъка на птицата,

защото само той се чува в тишината.

Тя идва да ми каже, че след лятото

пак ще дойде лято ... някога,

когато някой пак ще чуе крясъка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0