Крясъка на лятото

16 сент. 2020 г., 12:06

Поэзия

5.0 (3)

931 2 4

Не ми отнемай слънцето на лятото,
нито на щурците песните,
синята мъгла в очите ми
след мъжки скок във времето,
надскочил думи неизречени.
Не ми отнемай вкуса на медна пита
и жаждата след тежка сладост
под сянката на старата черница
и сълзите с навлязъл спомен
за нежност от гореща младост.
Не ми отнемай крясъка на птицата,
защото само той се чува в тишината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Тя се страхува само от Градушките
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
Любовь с далеко/ Война

Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
Трофеят

Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »