ВяраНиколова (Вяра Николова)
44 38
16 сент. 2020 г., 12:06

Крясъка на лятото 

  Поэзия
782 2 4

Не ми отнемай слънцето на лятото,

нито на щурците песните,

синята мъгла в очите ми

след мъжки скок във времето,

надскочил думи неизречени.

Не ми отнемай вкуса на медна пита

и жаждата след тежка сладост

под сянката на старата черница

и сълзите с навлязъл спомен

за нежност от гореща младост.

Не ми отнемай крясъка на птицата,

защото само той се чува в тишината.

Тя идва да ми каже, че след лятото

пак ще дойде лято ... някога,

когато някой пак ще чуе крясъка.

 

© Вяра Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??