Крясъка на лятото
Не ми отнемай слънцето на лятото,
нито на щурците песните,
синята мъгла в очите ми
след мъжки скок във времето,
надскочил думи неизречени.
Не ми отнемай вкуса на медна пита
и жаждата след тежка сладост
под сянката на старата черница
и сълзите с навлязъл спомен
за нежност от гореща младост.
Не ми отнемай крясъка на птицата,
защото само той се чува в тишината.
Тя идва да ми каже, че след лятото
пак ще дойде лято ... някога,
когато някой пак ще чуе крясъка.
© Вяра Николова All rights reserved.
