16.09.2020 г., 12:06 ч.

Крясъка на лятото 

  Поезия
783 2 4

Не ми отнемай слънцето на лятото,

нито на щурците песните,

синята мъгла в очите ми

след мъжки скок във времето,

надскочил думи неизречени.

Не ми отнемай вкуса на медна пита

и жаждата след тежка сладост

под сянката на старата черница

и сълзите с навлязъл спомен

за нежност от гореща младост.

Не ми отнемай крясъка на птицата,

защото само той се чува в тишината.

Тя идва да ми каже, че след лятото

пак ще дойде лято ... някога,

когато някой пак ще чуе крясъка.

 

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??