16.09.2020 г., 12:06

Крясъка на лятото

1.1K 2 4

Не ми отнемай слънцето на лятото,

нито на щурците песните,

синята мъгла в очите ми

след мъжки скок във времето,

надскочил думи неизречени.

Не ми отнемай вкуса на медна пита

и жаждата след тежка сладост

под сянката на старата черница

и сълзите с навлязъл спомен

за нежност от гореща младост.

Не ми отнемай крясъка на птицата,

защото само той се чува в тишината.

Тя идва да ми каже, че след лятото

пак ще дойде лято ... някога,

когато някой пак ще чуе крясъка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...