Кръговрат

Кръговрат

И все тъй тромави дните си отиват.

Сменят се годишни времена.

Пролети и есенни минават,

студени зими, топли лета.

Отлитат думите казани

като дим в небеса.

Къде ли отиват другите,

отишли си от тази земя?

Мисли човешки,

като пориви не спят.

Вяло летят с дните ни,

като предупреждение бдят.

В мъдростта на годините останали

гледат човешките съдби.

Бързат да ги скрият

от слепотата на очите ни.