Кръговрат
Кръговрат
И все тъй тромави дните си отиват.
Сменят се годишни времена.
Пролети и есенни минават,
студени зими, топли лета.
Отлитат думите казани
като дим в небеса.
Къде ли отиват другите,
отишли си от тази земя?
Мисли човешки,
като пориви не спят.
Вяло летят с дните ни,
като предупреждение бдят.
В мъдростта на годините останали
гледат човешките съдби.
Бързат да ги скрият
от слепотата на очите ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени