Кръговрат
И все тъй тромави дните си отиват.
Сменят се годишни времена.
Пролети и есенни минават,
студени зими, топли лета.
Отлитат думите казани
като дим в небеса.
Къде ли отиват другите,
отишли си от тази земя?
Мисли човешки,
като пориви не спят.
Вяло летят с дните ни,
като предупреждение бдят.
В мъдростта на годините останали
гледат човешките съдби.
Бързат да ги скрият
от слепотата на очите ни.
© Мария Все права защищены