Oct 12, 2012, 12:10 PM

Кръговрат

  Poetry » Other
847 0 0

Кръговрат

 

И все тъй тромави дните си отиват.

Сменят се годишни времена.

Пролети и есенни минават,

студени зими, топли лета.

 

Отлитат думите казани

като дим в небеса.

Къде ли отиват другите,

отишли си от тази земя?

 

Мисли човешки,

като пориви не спят.

Вяло летят с дните ни,

като предупреждение бдят.

 

В мъдростта на годините останали

гледат човешките съдби.

Бързат да ги скрият

от слепотата на очите ни. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...