6 nov 2014, 12:46  

Кръста и чановете

948 0 8

Юли е.

Вечерен вятър минава

над Пампорово, леко докосва бориките

и ме залива със зеления им аромат.

Щурците с нестихващата си песен

се сливат с космоса, милват ме…

Обгърната от  свежестта на въздуха,

към бъднини се придвижвам бавно.

Звездите по раменете ми танцуват

и нежно ми шептят:

- Латинка-Златна Чиста, всяка вечер

за тебе Звездоброецът  вълшебни

приказки разказва. Дори планета

е кръстил на твоето име!

Защо не му се обадиш, че си тук?

- О, аз знам, че той ме носи

като медальон в сърцето си,

но  в своята планина се завърнах,

призвана от Момчил, да движа

кръста и чановете.

Родопа е над всичко земно!

 

Летейки към Небето звездите

с крилете си звънят:

- Звездоброецът  хиляда години

ще те чака!

Чановете повтарят ехото:

"Звездоброецът хиляда години ще те чака!"

 

26.07.2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Небесни и земни звуци се заплитат в песента на чановете, за да възпеят
    Любовта...
  • Написано от душа, хареса ми !
  • Много образен стих, уникални метафори,
    стих, който съдържа красиво и безсмъртно
    послание! Поздрави и от мен!
  • Почувствах я тази юлска вечер в Родопа планина, дочух ехото на чановете... Благодаря за магията!
  • Усетих полъха на лятото.
    (А юли е далечен в две посоки).
    И знам, че пак ще го дочакаме
    под боровете на Родопите...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...