Кръста и чановете
Юли е.
Вечерен вятър минава
над Пампорово, леко докосва бориките
и ме залива със зеления им аромат.
Щурците с нестихващата си песен
се сливат с космоса, милват ме…
Обгърната от свежестта на въздуха,
към бъднини се придвижвам бавно.
Звездите по раменете ми танцуват
и нежно ми шептят:
- Латинка-Златна Чиста, всяка вечер
за тебе Звездоброецът вълшебни
приказки разказва. Дори планета
е кръстил на твоето име!
Защо не му се обадиш, че си тук?
- О, аз знам, че той ме носи
като медальон в сърцето си,
но в своята планина се завърнах,
призвана от Момчил, да движа
кръста и чановете.
Родопа е над всичко земно!
Летейки към Небето звездите
с крилете си звънят:
- Звездоброецът хиляда години
ще те чака!
Чановете повтарят ехото:
"Звездоброецът хиляда години ще те чака!"
26.07.2014 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
