24 feb 2008, 13:58

Кръстопът 

  Poesía » Filosófica
645 0 4
 

На кръстопът отникъде за никъде...

Посоките избирам.

Не разбирам...

Неизвестното ме вика

и ме тика

себе си да променя.

Без да се свеня

избирам своя цел

до някакъв предел.

А промисъл навярно е това -

с наведена глава

приемам случая щастлив

за позитив

във собствения път.

Когато позвънят

годините на моята врата

от самота,

това ще бъде може би съдът

на този кръстопът.

 

 

 

 

 

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??