На кръстопът отникъде за никъде...
Посоките избирам.
Не разбирам...
Неизвестното ме вика
и ме тика
себе си да променя.
Без да се свеня
избирам своя цел
до някакъв предел.
А промисъл навярно е това -
с наведена глава
приемам случая щастлив
за позитив
във собствения път.
Когато позвънят
годините на моята врата
от самота,
това ще бъде може би съдът
на този кръстопът.
© Люска Петрова Всички права запазени
прекрасно си го казала и написала! с обич, Люси.