Кръстопът
На кръстопът отникъде за никъде...
Посоките избирам.
Не разбирам...
Неизвестното ме вика
и ме тика
себе си да променя.
Без да се свеня
избирам своя цел
до някакъв предел.
А промисъл навярно е това -
с наведена глава
приемам случая щастлив
за позитив
във собствения път.
Когато позвънят
годините на моята врата
от самота,
това ще бъде може би съдът
на този кръстопът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люска Петрова Всички права запазени
