24.02.2008 г., 13:58 ч.

Кръстопът 

  Поезия » Философска
644 0 4
 

На кръстопът отникъде за никъде...

Посоките избирам.

Не разбирам...

Неизвестното ме вика

и ме тика

себе си да променя.

Без да се свеня

избирам своя цел

до някакъв предел.

А промисъл навярно е това -

с наведена глава

приемам случая щастлив

за позитив

във собствения път.

Когато позвънят

годините на моята врата

от самота,

това ще бъде може би съдът

на този кръстопът.

 

 

 

 

 

© Люска Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??