На кръстопът отникъде за никъде...
Посоките избирам.
Не разбирам...
Неизвестното ме вика
и ме тика
себе си да променя.
Без да се свеня
избирам своя цел
до някакъв предел.
А промисъл навярно е това -
с наведена глава
приемам случая щастлив
за позитив
във собствения път.
Когато позвънят
годините на моята врата
от самота,
това ще бъде може би съдът
на този кръстопът.
© Люска Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
