Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви,
отдясно – непознат уют.
Напред – мечти, но тъй раними,
назад – отломки от живот.
Къде да тръгна? Път пресича
душата в огън и мъгла.
Но вятърът в нощта ми срича:
„Напред е твоята съдба“ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse