Кръстопът
Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви,
отдясно – непознат уют.
Напред – мечти, но тъй раними,
назад – отломки от живот.
Къде да тръгна? Път пресича
душата в огън и мъгла.
Но вятърът в нощта ми срича:
„Напред е твоята съдба“
Ако се спра, ще стана сянка,
погълната от самия страх.
Тръгна ли, ще съм искрица малка
що свети в утрешния мрак.
И нека пътят сам разкаже
къде ме води в този свят –
щом крача смело, без да важи
страхът от връщане назад.
© Миночка Митева All rights reserved.
