До възглавието,
при дъха ти,
целувам крайчето
на скритата усмивка...
Дланта ми
по мускулите
спуска се надолу...
Желая те... така!
Шептя те...!
Ален кон сърцето ми е,
препускащ до полуда...
Зад мен е синева -
дъга в разпукнат лъч,
над Синята лагуна...
Събрана съм единствено
при теб,
до възглавието ти,
когато ме целуваш сънно...
И ставам пъстро-пъстра,
папагалено-гальвна...!
4.09.2008 г.
© Женина Богданова Todos los derechos reservados