9 dic 2008, 6:28

Където е синята лагуна...

  Poesía
1.3K 0 8

До възглавието,

при дъха ти,

целувам крайчето

на скритата усмивка...

Дланта ми

по мускулите

спуска се надолу...

Желая те... така!

Шептя те...!

Ален кон сърцето ми е,

препускащ до полуда...

Зад мен е синева -

дъга в разпукнат лъч,

над Синята лагуна...

Събрана съм единствено

при теб,

до възглавието ти,

когато ме целуваш сънно...

И ставам пъстро-пъстра,

папагалено-гальвна...!

 

4.09.2008 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...