Където е синята лагуна...
До възглавието,
при дъха ти,
целувам крайчето
на скритата усмивка...
Дланта ми
по мускулите
спуска се надолу...
Желая те... така!
Шептя те...!
Ален кон сърцето ми е,
препускащ до полуда...
Зад мен е синева -
дъга в разпукнат лъч,
над Синята лагуна...
Събрана съм единствено
при теб,
до възглавието ти,
когато ме целуваш сънно...
И ставам пъстро-пъстра,
папагалено-гальвна...!
4.09.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
