До възглавието,
при дъха ти,
целувам крайчето
на скритата усмивка...
Дланта ми
по мускулите
спуска се надолу...
Желая те... така!
Шептя те...!
Ален кон сърцето ми е,
препускащ до полуда...
Зад мен е синева -
дъга в разпукнат лъч,
над Синята лагуна...
Събрана съм единствено
при теб,
до възглавието ти,
когато ме целуваш сънно...
И ставам пъстро-пъстра,
папагалено-гальвна...!
4.09.2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
