9 дек. 2008 г., 06:28

Където е синята лагуна...

1.3K 0 8

До възглавието,

при дъха ти,

целувам крайчето

на скритата усмивка...

Дланта ми

по мускулите

спуска се надолу...

Желая те... така!

Шептя те...!

Ален кон сърцето ми е,

препускащ до полуда...

Зад мен е синева -

дъга в разпукнат лъч,

над Синята лагуна...

Събрана съм единствено

при теб,

до възглавието ти,

когато ме целуваш сънно...

И ставам пъстро-пъстра,

папагалено-гальвна...!

 

4.09.2008 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...