14 ago 2011, 13:02

Към разруха 

  Poesía » Civil
843 1 2

КЪМ РАЗРУХА

 

... А мислех: „С края на нощта

ще свършат моите кошмари.“

Но ето, иде утринта

и с нови грижи ме товари.

 

По-лош е всеки следващ ден.

Реалността ме съкрушава.

От туй, що става покрай мен,

наистина ме дострашава.

 

Бездушието нечовешко

обгърнало ни е отвред

и чудя се  - във дните тежки

как да продължа напред?

 

Лъжи, интриги, изневери,

убийства, кражби и насилия...

Защо сме толкоз грешни твари?

  Как търпи ни Господ - милият!

 

Светът отива към разруха,

това, за жалост, заявявам.

Не съм ни сляпа, нито глуха.

И страдам.

И го преживявам!

© Юлияна Донева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??