14 ago 2011, 13:02

Към разруха

  Poesía » Civil
1.1K 1 2

КЪМ РАЗРУХА

 

... А мислех: „С края на нощта

ще свършат моите кошмари.“

Но ето, иде утринта

и с нови грижи ме товари.

 

По-лош е всеки следващ ден.

Реалността ме съкрушава.

От туй, що става покрай мен,

наистина ме дострашава.

 

Бездушието нечовешко

обгърнало ни е отвред

и чудя се  - във дните тежки

как да продължа напред?

 

Лъжи, интриги, изневери,

убийства, кражби и насилия...

Защо сме толкоз грешни твари?

  Как търпи ни Господ - милият!

 

Светът отива към разруха,

това, за жалост, заявявам.

Не съм ни сляпа, нито глуха.

И страдам.

И го преживявам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...