Към разруха

14 авг. 2011 г., 13:02

Поэзия » Гражданская

738 1 2

КЪМ РАЗРУХА

... А мислех: „С края на нощта

ще свършат моите кошмари.“

Но ето, иде утринта

и с нови грижи ме товари.

По-лош е всеки следващ ден.

Реалността ме съкрушава.

От туй, що става покрай мен,

наистина ме дострашава.

Бездушието нечовешко

обгърнало ни е отвред

и чудя се - във дните тежки

как да продължа напред?

Лъжи, интриги, изневери,

убийства, кражби и насилия...

Защо сме толкоз грешни твари?

Как търпи ни Господ - милият!

Светът отива към разруха,

това, за жалост, заявявам.

Не съм ни сляпа, нито глуха.

И страдам.

И го преживявам!