Към разруха
КЪМ РАЗРУХА
... А мислех: „С края на нощта
ще свършат моите кошмари.“
Но ето, иде утринта
и с нови грижи ме товари.
По-лош е всеки следващ ден.
Реалността ме съкрушава.
От туй, що става покрай мен,
наистина ме дострашава.
Бездушието нечовешко
обгърнало ни е отвред
и чудя се - във дните тежки
как да продължа напред?
Лъжи, интриги, изневери,
убийства, кражби и насилия...
Защо сме толкоз грешни твари?
Как търпи ни Господ - милият!
Светът отива към разруха,
това, за жалост, заявявам.
Не съм ни сляпа, нито глуха.
И страдам.
И го преживявам!
© Юлияна Донева All rights reserved.
