21 ago 2022, 18:56  

Към ръба на есента

  Poesía
712 3 8

Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.

 

Буйният мелтем изпраща
подредените ята.
Погледът ми се отправя
към ръба на есента.

 

Знам, че всякакво начало
своя край ще възвести. 
Вечното е днес умряло –
утре ще се възроди.

 

Всеки кораб ще отплува, 
за да се завърне тук.
Тръгвам днес, но вече чувам
птици, идващи от юг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...