21 ago 2022, 18:56  

Към ръба на есента

  Poesía
709 3 8

Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.

 

Буйният мелтем изпраща
подредените ята.
Погледът ми се отправя
към ръба на есента.

 

Знам, че всякакво начало
своя край ще възвести. 
Вечното е днес умряло –
утре ще се възроди.

 

Всеки кораб ще отплува, 
за да се завърне тук.
Тръгвам днес, но вече чувам
птици, идващи от юг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...