Към ръба на есента

Aug 21, 2022, 6:56 PM 2023-02-09T19:06:36+02:00

Poetry

441 3 9

Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.

Буйният мелтем изпраща
подредените ята.
Погледът ми се отправя
към ръба на есента.

Знам, че всякакво начало
своя край ще възвести.
Вечното е днес умряло –
утре ще се възроди.

Всеки кораб ще отплува,
за да се завърне тук.
Тръгвам днес, но вече чувам
птици, идващи от юг.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2022-08-22T21:15:35+03:00

Благодаря на всички за хубавите думи!
Plevel (Силвия Илиева)

2022-08-22T19:15:28+03:00

Красива носталгия, Меги.
генек (Георги Коновски)

2022-08-22T14:41:59+03:00

Хубаво.
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2022-08-22T12:58:54+03:00

Вълнуващ стих! Поздравления!
Петя_Ап

2022-08-22T08:10:57+03:00

Хубаво.
dansyto (Данаил Таков)

2022-08-21T21:12:00+03:00

!!!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2022-08-21T19:57:32+03:00

Благодаря ви! Всички се надяваме, Мари. 🙂
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-08-21T19:05:19+03:00

Отива си лятото, Меги. И времето го показва. Чакаме златната есен. Хареса ми стихът ти.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-08-21T19:04:40+03:00

"Вечното е днес умряло –
утре да се възроди"!!!

Този извод ни е нужен, за да продължим живота си с оптимизъм. Хареса ми, Меги!