Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.
Буйният мелтем изпраща
подредените ята.
Погледът ми се отправя
към ръба на есента.
Знам, че всякакво начало
своя край ще възвести.
Вечното е днес умряло –
утре ще се възроди.
Всеки кораб ще отплува,
за да се завърне тук.
Тръгвам днес, но вече чувам
птици, идващи от юг.
© Миглена Миткова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!